Feb 15, 2008, 9:52 PM

Спри

  Poetry » Love
662 0 2

Не ме измъчвай с думи строги!

Не искам вече тъжните очи

да плачат в мрака, сякаш че окови

ме стягат и сърцето ме боли.

 

Обичам те! Не искам да го крия,

макар че гледах хиляди злини.

Обичаш ме и ти като в магия.

Тогава замълчи! За любовта ни се бори!

 

Където и да съм, за теб мечтая,

дори да бъда и накрая на света,

във мислите ми винаги желая

да присъстваш и не съм сама.

 

Не мога вече да се моля,

не мога, просто много ме боли.

Дори и сили нямам да се боря,

очите  казват: Стига! Спри!

 

Обичам силно всичко твое,

обичам влюбените ти очи.

Душата пак  крещи, че той е

сърцето, който ми плени!

 

                                      2004 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да понякога болката ни прави по - силни, но мен не много.Все пак човек трябва да се бори с нея.Това което си написала наистина много ми хареса.Браво!Благодаря ти за коментара.
  • Хубаво любовно обяснение!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...