Спусъкът на мълчанието
Тегнат над двете ни бири облачни плажове -
неутешими пастелни чудовища.
Малкият пъб е последната линия, врязана
в поливалентните наши кръстовища.
Лодки разсъхнати спят по очи, и лагуните
тихо сънуват в сгъстено поднебие.
Кеят приплясква със длани и дави ни думите,
морен от плач да им прави молебени.
Ние сме спусъци на заредени мълчания,
втренчено в пяната бирена спрели дулата си.
Тя ни рисува планински вериги в Танзания,
и се топи на вода за веслата ни.
Два стръмни острова сме в чекмеджето на лятото -
(няма ни в картите на Пасифиците)
двама самотници, хвърлили брод през Екватора -
остри скали за гнездене на птиците.
А помежду ни - онази, която я имаше,
с кротки очи разпуска косите си,
за да измоли смирено за мене и зимата,
нощ още само със теб…за помилване.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
