Довереница (Дочка Василева)
477 17398
22.05.2010 г., 23:15 ч.

Сред многото лица на тишината 

  Поезия » Философска
810 1 24

 

Ах, тази многолика тишина,

където и да ида, ме настига...

Понякога прилича на жена

със черна кърпа и сълзи в очите...

 

Понякога прилича на дете,

изгубено в гората от въпроси,

че в приказката, дето я чете,

доброто на гърба си злото носи...

 

Понякога прилича на вода,

спокойна като тъмно огледало...

Погребала в дълбокото страстта

на хиляди умиращи корали...

 

Понякога е свита длан в юмрук

да защити каквото е останало...

Едната чест или едната лудост

в прехапаните устни на омразата...

 

Понякога е топка кръгъл страх,

търкулната по склона на умората,

с която ме посреща вечерта

и пълната луна срещу прозореца...

 

Понякога прилича на олтар,

молитвите заплел в една надежда...

Понякога е просто Божи дар,

мълчание, превърнато във нежност...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??