17.07.2010 г., 19:50

Среща

810 0 11

Търсех те в закътани горещи дюни,

що не знаят мразовита зима.

Търсех те и в кротнали лагуни,

подир твоя нежен смях, преминал.

 

Търсех те и в тази есенна позлата

от тъга без бряг и без поляни,

и без ехо - с шепота чудати

мисли ми навяваше пияни.

 

Знаех - ще те срещна в моя листопад,

приказка вълшебна за царкини,

знаех, че те има, светъл час,

чакай ме, ще дойда, мой любими.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...