17.07.2010 г., 19:50

Среща

811 0 11

Търсех те в закътани горещи дюни,

що не знаят мразовита зима.

Търсех те и в кротнали лагуни,

подир твоя нежен смях, преминал.

 

Търсех те и в тази есенна позлата

от тъга без бряг и без поляни,

и без ехо - с шепота чудати

мисли ми навяваше пияни.

 

Знаех - ще те срещна в моя листопад,

приказка вълшебна за царкини,

знаех, че те има, светъл час,

чакай ме, ще дойда, мой любими.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...