Търсех те в закътани горещи дюни,
що не знаят мразовита зима.
Търсех те и в кротнали лагуни,
подир твоя нежен смях, преминал.
Търсех те и в тази есенна позлата
от тъга без бряг и без поляни,
и без ехо - с шепота чудати
мисли ми навяваше пияни.
Знаех - ще те срещна в моя листопад,
приказка вълшебна за царкини,
знаех, че те има, светъл час,
чакай ме, ще дойда, мой любими.
© Мариола Томова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
