Среща
В стаята ми
нов ден се вмъква -
наднича, търси ме,
усмихва се,
лице показва -
пролетно, цветно.
Мъчно изкореними
радости ми носи:
миризмата си, смеха,
сладостта на сетива
пробудени,
за благост и любов.
Всичко наоколо пъстрее
и аз, с усмивка,
на среща с пролетта отивам.
Сълза дочаках от лозата,
в зелени листа облечени
дърветата да видя
и божури,
неблаговолили да изчакат,
листенца ронят...
Храсти изрусяват,
от красота и колорит
набъбнали.
Пролетен вятър
лицето ми близва,
в косите ми ръси сливов цвят.
Благоговея!
С неразумни очи
я посрещам - люляците чакам -
люляците и нощите с тях...
С огледалото се посъветвах -
и аз съм пролетна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
