29.06.2011 г., 22:30  

Среща/ Глупакът

991 0 22

Среща

 

Аз съм Глупакът – онзи, който 

тръгна с торба и с тояга, 

с кучето си и с песента 

да види колко голям е света...
(Шапката май те стяга?)

И от всяко плодно дърво 

взимах по плод и по шепа от почва. 
Скривах ги (да не мислиш, че помня точно къде) 

и мечтаех... 

Ех, не знаех, че светът от душата започва!


Синева! Синева ли? 

Кучето пратих. По нейните дири. 
Няма го! (гръм да го свари) 

Свирках, крещях... 
Който ще - да го дири! 

Ти какво? Накъде с тая купчина 

бели листа? Шариш ги? 

Брей! Умело ги шариш! 

Колко усилия струва това? 
Николко?! Вземаш колкото свариш?

Нарисувал си Любовта? Боже мой! 

И какво ще я правиш?
Ще я търсиш по целия свят! 

Как, бе човек? С писъмце?!!!
Ааа, ходенето щяло да те умори и забави.

Пуснал си в нета  данни и снимка? И? 
Върволица жени стегнали дните ти в примка?!
И?! Си пусна мустак, и си купи бомбе?!
Хей, сполай ти юнак! 

Кучето... май си дойде!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Пък аз се заблудих, че си на почивка,а знам,че за Поетесата
    почивка няма!Wali /Виолета Томова/
  • Добра среща, Приятели:
    Антонио-"Глупакът" е една от картите-таро... и от моите "размисли"...тъй да се каже... Благодаря ти!
    Роси, Сеси, Маги, Нина, Шушка,Гудман, Тюркоаз,Джейни...Благодаря Ви! С поздрав сърдечен-до нови срещи, засега чрез публикациите в сайта, и дано някой ден отново се съберем "на живо" Благодаря Ви!
  • Страхотна среща си обрисувала, Светлана!
    Аплодисменти!!!
  • Поздравления за най-усмихнатото момиче!
    Дано никой да не го разплаква!
    Радвам се, че се познаваме!
    Поезия си!
    !
  • Страхотна картина и образи прекрасни си измайсторила Светлана. Четейки стиховете ти, си представям онази нощ, която прекарахме с теб в подножието на планината. Беше чудесно настроение, няма да го забрава никога!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...