Яким (Яким Дянков)
153 671
30.05.2009 г., 15:41 ч.

Среща с болката 

  Поезия » Друга
736 0 8

В живота идва ден, когато

се срещаш с болката. Уви!

Тепърва почва знойно лято,

а ти се молиш да вали,

 

за да не види никой ближен

сълзите в твоите очи,

защото знаеш колко свиден

е споменът, че не боли.

 

Надеждата, в сърцето скрита,

прегръщаш с цялата си страст,

а Тя - наивницата – пита:

- Нима съм нужна между вас?

 

Но как да и го обясниш, когато

В душата ти вали, а вън е лято?

© Яким Дянков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "В душата ти вали, а вън е лято?", да можеше да е зима, а в душата да грее сгряващо слънце... Жалко, че по-често срещаме дъждовното лято.
  • Много хубаво!
  • Надеждата е за слабите,а ти си силен - личи си!
    След дъжд винаги идва слънце!Спокойно!
  • Благодаря ви за добрите думи! Бъдете!
  • Не може да се обясни, Дяков, не може!
  • не се обяснявай... в болката няма надежда... изживей си я насаме
  • Прекрасен сонет!Силни чувства,Великолепна техника!Истинско удоволствие!Бъди!
  • Толкова е нежно... но си толкова прав!!!
Предложения
: ??:??