В живота идва ден, когато
се срещаш с болката. Уви!
Тепърва почва знойно лято,
а ти се молиш да вали,
за да не види никой ближен
сълзите в твоите очи,
защото знаеш колко свиден
е споменът, че не боли.
Надеждата, в сърцето скрита,
прегръщаш с цялата си страст,
а Тя - наивницата – пита:
- Нима съм нужна между вас?
Но как да и го обясниш, когато
В душата ти вали, а вън е лято?
© Яким Дянков All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
