9.10.2011 г., 22:47 ч.

Сродена с тъгата 

  Поезия » Друга
906 0 16



Каква тъга! Понякога разяжда,
понякога въздига до звездите.
В най-късния среднощен  час се ражда.
Като прашинка дращи във очите.

Минават дните - в радост и тревоги.
Една безкрайна луда въртележка.
Минутите прелитат босоноги
и гаснат като прегорели свещи...

А всяка вечер, щом сънят - прогонен -
от миглите бездомно си отива,
един внезапен и ненужен спомен
със мен под одеялото се свива.

Завръща се тъгата ненаситна
с акордите на Лунната соната.

Да я отпратя вече не опитвам.
От болката се ражда красотата.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??