ИнаКалина
523 11421
25.09.2023 г., 1:47 ч.

Станиоли от лакта 

  Поезия
428 8 13

Думите тегнат и са излишни,

как да ти кажа тогава?!

Трудно забравям, често ти пиша,

там пощальон не минава.

Фурната помня, стана ми мило.

Точно шестнайсет стотинки.

Хлебното слънце като хвърчило,

старата Нова година.

 

Сам-сама пръстенчетата свивах,

да ми блестят на ръката,

шумкащо детство, цветни обвивки,

лепкащи джобчета с „Лакта“,

боцкат петите, ние навънка

там, под салкъмите бели...

как ли съм оживяла без дънки,

... сигурно сме били бедни.

 

Времето бързо ли там ти минава?

Има ли бира с кебапче.

Господ шегувал се с думата „правда“.

хич му не вярвам, обаче.

 

Всичко си има по магазините.

Новините не си ги изпуснал,

есен захвана, те са си същите.

Пустите къщи... стават по-пусти...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??