Станиоли от лакта
Думите тегнат и са излишни,
как да ти кажа тогава?!
Трудно забравям, често ти пиша,
там пощальон не минава.
Фурната помня, стана ми мило.
Точно шестнайсет стотинки.
Хлебното слънце като хвърчило,
старата Нова година.
Сам-сама пръстенчетата свивах,
да ми блестят на ръката,
шумкащо детство, цветни обвивки,
лепкащи джобчета с „Лакта“,
боцкат петите, ние навънка
там, под салкъмите бели...
как ли съм оживяла без дънки,
... сигурно сме били бедни.
Времето бързо ли там ти минава?
Има ли бира с кебапче.
Господ шегувал се с думата „правда“.
хич му не вярвам, обаче.
Всичко си има по магазините.
Новините не си ги изпуснал,
есен захвана, те са си същите.
Пустите къщи... стават по-пусти...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
, Благодаря, Злате!
