Отворила прозореца
търсих твоите очи.
Но горе луната студена
като несретница бледна стои.
Нищо не казва, проклетата,
а всички ни вижда оттам.
Тя знае къде си.
Признавам, и аз знам.
Задуха силен вятър,
а прозореца беше отворен…
Тъгата на пропиляното време
в очите блестеше ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация