Dec 18, 2019, 7:53 AM

Старица

  Poetry » Other
946 0 0

Отворила прозореца

търсих твоите очи.

Но горе луната студена

като несретница бледна стои.

Нищо не казва, проклетата,

а всички ни вижда оттам.

Тя знае къде си.

Признавам, и аз знам.

 

Задуха силен вятър,

а прозореца беше отворен…

 

Тъгата на пропиляното време

в очите блестеше

със блясък отровен.

Да, отрова беше.

От толкова горчива самота.

Сълзите си изплаках вече

и пак си бях сама.

 

В стаята уютно мрачна

сякаш влетя изведнъж

птица със черни крила…

После заваля дъжд.

Стихиите всички се изнизаха,

както се изнизват и годините.

Слънчев лъч един заблестя.

Навън си отиваше есента.

 

Неусетно зимата дойде

и посивя лазурното небе.

Но не сещах студ.

Болката премина –

и причинената от теб;

и сълзите изплакани

поради твойта ревност –

всичко си замина…

 

Това ли е животът?

Страх, самота, смърт?

Несбъднати копнежи.

Неразбрана нежност.

Презрение и скръб,

прекършени мечти –

това ми даде ти.

Но ти простих!

Погледнах се уплашена.

Това там аз ли бях?

До прозореца сгушена.

Не знам, но май че спях…

А стаята опушена

потъваше в своя

ироничен смях.

Смееше се тя

на една старица,

която безумно живя.

Тази старица мечтаеше.

Да, тя имаше мечта.

Бе я изоставила

в името на любовта.

Но каза си – „това е съдба.”

Тя не осъзнаваше

колко глупаво постъпва.

Че живее чужд живот,

че себе си потъпква…

 

И животът й я стъпка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Тимофеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...