31.07.2013 г., 8:16

Старият бар на Бърбън стрийт

745 0 2

Старият бар на Бърбън стрийт

в Ню Орлиънс

 

                                „Не стреляй по пианиста,

                                той толкова може!”

 

В Ню Орлиънс на Бърбън стрийт бе бара,

пред който спряхме късно вечерта-

привлече ни фасадата му стара

и ритнахме летящата врата...

 

... Познато от уестърните всичко

потънало бе в  ретро полумрак...

Посрещна ни усмихнат, шишкав чичко:

„ Ще пийнете ли нещичко?... На крак?...”

 

„ Разбира се!..Уиски. Да без сода!..

До горе чак...До горе ги налей!...”

...Менят се времена, със тях и мода-

един мъдрец бе казал: Panta rhei

 

...Но Времето тук сякаш беше спряло

и в други век останал този бар:

с пробито от куршуми огледало

и с шишкавия, и плешив кръчмар...

 

Полиците се гънеха с уиски

и всичко уж бе както и преди...

Пианото мълчеше... В пианиста,

пиян каубой бе стрелял може би...

 

 

Коста Качев

Ню Орлиънс

Луизиана

USA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...