Стихотворение от премръзналия врабец
СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ПРЕМРЪЗНАЛИЯ ВРАБЕЦ
Нетраен сняг е навалял
и по следите на врабчето,
издраскали перваза бял,
стихотворение прочетох.
С три крачки и едно перо
то строфичките си подписва –
наивен бард без пукнат грош,
разръшкал есенните листи.
Къде ли сетне отлетя,
с душа – премръзнала и тиха,
и в моя сън сега шептят
красивите му седем стиха.
Щом утре слънцето стопи
натаралежените строфи,
ще ги забравя – може би.
Или пък дълго ще ме топлят.
В мига, когато се събудя,
от белотата ще боли.
Навярно ангели се любят,
когато първи сняг вали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
