Петра (Петя Цонева)
46 158
18.08.2018 г., 8:49 ч.

Стихотворение от първи куплети 

  Поезия » Друга
1198 9 7

Беше утро. Зелената плът на прозореца спеше

и сънуваше изгрев със цвят на индийски шафран.

Светлината във хиляди златни пайети блестеше

по гърдите на хляба, поръсен с препечен сусам...

 

Беше утро. От тези, които блестят безпощадно.

Изкриви се от звън на будилника гнилият зъб.

Хляб ли? Сутрин е някакъв лукс да си истински гладен –

нямам време и крайче дори да отчупя по път.

 

Зазори се. Но късно дойдоха да вземат боклука.

От зелената плът на прозореца клъвна врабче.

Беше гладен клошарят, но днес го споходи сполука

и изрови почти изпод слънцето хлебно парче.

 

Беше утро... Задрасквам. Сега ще започна отново:

ято гълъби влизат във битка за шепа зрънца.

А светът е заспал като дълго премисляно слово

и сънува как баби пекат курабийки-сърца.

 

Зазори се…

 

© Петя Цонева Всички права запазени

Произведението е включено в:
Дори да няма врата
Петра (Петя Цонева) Петра
Книги
Дори да няма врата
8,00 лв.
  1816  4  1 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??