Стихотворение от първи куплети
Беше утро. Зелената плът на прозореца спеше
и сънуваше изгрев със цвят на индийски шафран.
Светлината във хиляди златни пайети блестеше
по гърдите на хляба, поръсен с препечен сусам...
Беше утро. От тези, които блестят безпощадно.
Изкриви се от звън на будилника гнилият зъб.
Хляб ли? Сутрин е някакъв лукс да си истински гладен –
нямам време и крайче дори да отчупя по път.
Зазори се. Но късно дойдоха да вземат боклука.
От зелената плът на прозореца клъвна врабче.
Беше гладен клошарят, но днес го споходи сполука
и изрови почти изпод слънцето хлебно парче.
Беше утро... Задрасквам. Сега ще започна отново:
ято гълъби влизат във битка за шепа зрънца.
А светът е заспал като дълго премисляно слово
и сънува как баби пекат курабийки-сърца.
Зазори се…
© Петя Цонева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления, Петя!
-
Красиво слизане по стълбите на утрото
и всяка дума е начало на роман
със собствен аромат и със поука
вълшебен свят във шепичка събран...
Аплодисменти!!! -
Благодаря! Красив августовски ден ви желая!
-
"...заспал като дълго премисляно слово"
Сами си издигаме "оградите", после се чудим защо светлината ни се спъва в тях, но това се случва с всички ни. По изгрев. Поздравления, Петя! -
Любимо!
-
Сутрешен благослов! Словото ти диша, усмихва се и гали!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
за петнайсет минути макар." - асоциация, много ми хареса!