Стихотворение от първи куплети
Беше утро. Зелената плът на прозореца спеше
и сънуваше изгрев със цвят на индийски шафран.
Светлината във хиляди златни пайети блестеше
по гърдите на хляба, поръсен с препечен сусам...
Беше утро. От тези, които блестят безпощадно.
Изкриви се от звън на будилника гнилият зъб.
Хляб ли? Сутрин е някакъв лукс да си истински гладен –
нямам време и крайче дори да отчупя по път.
Зазори се. Но късно дойдоха да вземат боклука.
От зелената плът на прозореца клъвна врабче.
Беше гладен клошарят, но днес го споходи сполука
и изрови почти изпод слънцето хлебно парче.
Беше утро... Задрасквам. Сега ще започна отново:
ято гълъби влизат във битка за шепа зрънца.
А светът е заспал като дълго премисляно слово
и сънува как баби пекат курабийки-сърца.
Зазори се…
© Петя Цонева All rights reserved.
