Avis (Павлина Соколова)
362 966
29.07.2018 г., 0:18 ч.  

Стихотворение за Съдбата 

  Поезия » Друга
1636 4 8

                                                      

Колко много тъга се изля

от очите ми пъстри...
Колко стихове в тази тъга се удавиха... Помня.
Сякаш само до вчера бях тази, която прекръсти
Самотата на свойта последно залепена стомна.

 

Колко много любов имах в себе си... А се изсипа,
както пясък изтича от счупен часовник със време.
Имах два-три късмета... Живяха във Коледна  пита.

После мина Съдбата през мен, почти всичко да вземе.

 

Колко дълго лепих тази стомна... дори не разбрах.
(Пред света за спокойствие чуждо - усмивки рисувах.)
Имах смисъл за дишане. Ала щастлива не бях.
Имах плът от плътта ми, храна, дом... И аз съществувах. 

 

Всяка моя надежда потъна в онази тъга.
И до котешко жълто избистри очите ми пъстри.
След пороя не вярвах, че може да има дъга. 
... До момента, когато Съ...дбата погали ме с пръсти.

 

Днес расте в мен любов
и с грижовност на майка повива
като мъничко бебе сърцето ми, гладно за обич... 
С всяка моя сълза си платих, за да бъда щастлива.
Време е за живот! 
И усмихнато казвам:
Готова! 

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??