27.11.2023 г., 12:37  

Стишаване

471 4 7

СТИШАВАНЕ

 

Разказвай ми, преди да си забравил

как в нощите ухаеха жасмини,

и как припява влюбеният славей

сред диплите на здрача нежносини.

 

Причината навярно да ми вярваш

са думите, които измълчавах.

Но любовта превърнеш ли в коварство –

грехът е сторен и не се прощава.

 

Ще можеш ли да продължиш нататък,

узнаеш ли, че всичко си погубил?

Недей разбужда нивга тишината,

защото будиш Демона на Врубел!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...