СТИШАВАНЕ
Разказвай ми, преди да си забравил
как в нощите ухаеха жасмини,
и как припява влюбеният славей
сред диплите на здрача нежносини.
Причината навярно да ми вярваш
са думите, които измълчавах.
Но любовта превърнеш ли в коварство –
грехът е сторен и не се прощава.
Ще можеш ли да продължиш нататък,
узнаеш ли, че всичко си погубил?
Недей разбужда нивга тишината,
защото будиш Демона на Врубел!
© Валентина Йотова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
