СТИШАВАНЕ
Разказвай ми, преди да си забравил
как в нощите ухаеха жасмини,
и как припява влюбеният славей
сред диплите на здрача нежносини.
Причината навярно да ми вярваш
са думите, които измълчавах.
Но любовта превърнеш ли в коварство –
грехът е сторен и не се прощава.
Ще можеш ли да продължиш нататък,
узнаеш ли, че всичко си погубил?
Недей разбужда нивга тишината,
защото будиш Демона на Врубел!
© Валентина Йотова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
