Стон
Стон
Не ми харесват бляскъвите зъби,
в усмивката на каменно лице,
и всички тези силно празни думи,
ме отвращават „ от сърце “.
Да пея химни, да се интегрирам,
да гушна ваш'те „ценности“ – мерси!
Не мога просто да се „форматирам“,
аз виждам всичко ясно... и боли.
Аз виждам фалша и лъжата,
не искам да ме учат на морал,
безродниците, заради които,
превърнахме се от народ във кал.
И всеки, както си поиска,
да гази по свещената земя,
Историята грубо да надписва,
и да се гаври с наш'та свобода.
Но вярвам, че ще дойде време,
ще се завърнат „блудните чеда“,
и ще възкръсне българското племе,
и злото ще изчезне без следа.
Тогава тихо аз ще се усмихна,
да пиша гневно ще се уморя,
кипежа на кръвта ще стихне,
и кротко във земята ще заспя.
12.12.2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Паничаров Всички права запазени
