Стон след рая.

11.01.2017 г., 1:25 ч.

Поезия » Друга

536 1 2

Понякога гледам старите снимки,
ти се усмихваш и
знам, че си истински.

Понякога гледам писмото ти пожълтялото.
На шега го написа,
с водка заляхме го цялото.

Но думите в него - ах,
помня гласа ти и как ги изричаш.

Толкова болка ми носят,
с такава лекота душата ми събличаш.

Кожата ми още настръхва
при спомена как рамената ми целуваш;
как врата ми докосваш,
как от погледи чужди ревнуваш.

За синьото по ръката
обещавам да не забравя,
но че ми липсваш
не мога на никого да не кажа.

А ти се върни по-скоро при мене –

спомените не стигат,
когато душата ти стене.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

rocker (Велин)

2017-01-25T22:32:16+02:00

Пишеш с такава признателност. Но тя явно е следствие на твоята искреност и на нещо истинско.
Веси_Еси (Еси)

2017-01-11T10:18:12+02:00

Усетих твоя стон, Ника! Хубав стих си сътворила! Поздрави!