Стон след рая.
Понякога гледам старите снимки,
ти се усмихваш и
знам, че си истински.
Понякога гледам писмото ти пожълтялото.
На шега го написа,
с водка заляхме го цялото.
Но думите в него - ах,
помня гласа ти и как ги изричаш.
Толкова болка ми носят,
с такава лекота душата ми събличаш.
Кожата ми още настръхва
при спомена как рамената ми целуваш;
как врата ми докосваш,
как от погледи чужди ревнуваш.
За синьото по ръката
обещавам да не забравя,
но че ми липсваш
не мога на никого да не кажа.
А ти се върни по-скоро при мене –
спомените не стигат,
когато душата ти стене.
© Ника All rights reserved.
