Страхове

danda (Даниела)
358 1120

24.09.2016 г., 23:32 ч.

Поезия » Друга

661 0 2

Изхвърлих и последните си страхове през борда.

По скелета на нямото ми утро спусна се сълза.

Пропуках бентовете си от предразсъдъци и гордост.

И търсих сламка за спасение. Намирах само суета.

Самалих небето си до мъничък дъждовен облак.

Отказах се да вярвам още преди първите петли.

Заспивах с мантрата, щом тиха съм, то толкова

по-тихи ще са всички изгреви, по-ниски от треви.

Но изгревите всеки ден са островърхи и трънливи.

Сърцето и под сто луни усещам като зрънце грах.

И за да бъде утрото ми пълнокръвно и красиво

аз трябва да познавам и последния си страх.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.