bonbon4e13 (РумянаМ)
2 2
9.10.2017 г., 10:30 ч.

Страхувам се да заспя... 

  Поезия » Свободен стих
588 2 9

Навън е нощ дъждовна,
а аз съм сам-сама.
Отправям поглед в тишината
към празното легло и нямата стена.
Страхувам се от сънищата бели,
където любовта ни пак цъфти,
където сме тела преплели,
изгарящи от страст, опиянени от игри.
Страхувам се от сънищата бéли,
защото в тях живеят моите мечти.
За мен, за теб и щастие неземно,
обвързани в едно завинаги.
Страхувам се от сънищата бели,
душата ми е там във полет окрилен,
а ти си моят пристан верен,
даряващ ме с утеха в труден ден.

Навън е нощ дъждовна,
а аз съм пак сама.
И чувам шепота на капките
във сухите листа.
Те приказка разказват ми
за обич, вярност и лъжи,
за предателство и думи на неистина,
за изневяра и разбитите мечти.
И утехата покълва
като стрък зелен във моята душа,
че на света не съм единствена
във тъжната си самота.

© РумянаМ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нямам думи.......Благодаря ти,"Бонбонче"!
  • Благодаря ви за топлото посрещане и за милите думи!
  • Много самотни хора има по земята. Харесах!
    а
  • Не си единствена, Руми. Стихът ти докосва. Поздравления!
  • Има ясно изразена тема,цел и стил.С удоволствие се потопих в обрисуваната от вас картина г-жо Бонбонче.Но края най-много ми хареса.
  • Красиво излияние на душата! Привет, Руми!
  • "Сладка" моя прекрасни стихове...
  • Има стихове, чрез които човек споделя своята истина, болка, радост, копнеж, страхове... Този тук го разбирам...
  • Привет, Руми! Това е поредното тъжно стихо. Това някаква епидемия ли е? Много хубав стих си написала, но толкова тъга ми идва в повече.Предлагам да се облечеш и да излезеш в парка. Със сигурност нещо, или някой ще те усмихне.
Предложения
: ??:??