Страхувам се да заспя...
Навън е нощ дъждовна,
а аз съм сам-сама.
Отправям поглед в тишината
към празното легло и нямата стена.
Страхувам се от сънищата бели,
където любовта ни пак цъфти,
където сме тела преплели,
изгарящи от страст, опиянени от игри.
Страхувам се от сънищата бéли,
защото в тях живеят моите мечти.
За мен, за теб и щастие неземно,
обвързани в едно завинаги.
Страхувам се от сънищата бели,
душата ми е там във полет окрилен,
а ти си моят пристан верен,
даряващ ме с утеха в труден ден.
Навън е нощ дъждовна,
а аз съм пак сама.
И чувам шепота на капките
във сухите листа.
Те приказка разказват ми
за обич, вярност и лъжи,
за предателство и думи на неистина,
за изневяра и разбитите мечти.
И утехата покълва
като стрък зелен във моята душа,
че на света не съм единствена
във тъжната си самота.
© РумянаМ All rights reserved.
