15.01.2013 г., 8:13  

Стриптийзьорката от нощния бар на Бърбън стрийт в

574 0 2

 Стриптийзьорката от нощния бар на Бърбън стрийт в

  Ню Орлиънс

 

О тази ярка светлина червена

във бара, като бикове възбужда

мъжете и те чакат настървено,

и тропат, и крещят съвсем без нужда,

 

защото тя си знае, че е длъжна

животното във тях сега да дразни

и ето я: пристъпва малко тъжна

и с леко поувяхнали съблазни...

 

Разтърсва бавно бутове дебели

покрити уж с прозрачните бикини,

а там са гладно погледите спрели

на вълци прегладували години...

 

Оркестъра извива в ритми плавни,

понякога уредбата изпука,

а тя на сцената с лениво- бавни

движения и зле прикрита скука

 

със труд се мъчи страст да имитира-

заучено и с жестове привични...

По масите мъжете лочат бира

и тропат и крещят да се съблича...

 

... Месата й във ритъм се люлеят

и дрехите една след друга падат,

а ненаситно вперени във нея

са погледите чакащи с наслада

 

щом хвърли всички дрехи на земята

да ги опие бялата й кожа,

защото включена на бирата в цената

е голотата й, на показ тук изложена...

 

д-р Коста Качев

Ню Орлиънс

Луизиана/ USA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....