Струна
Струна
Пред мен е мрак, безпътица и чудо!
Светлинен лъч небето озари
и тишина, и в нея нищо друго –
усещам как Иисус към мен върви...
Ръцете си простирам в светлината.
безпомощна към Него се стремя,
и ето – чувствам тръпка непозната
и в струна се превръщам аз сама.
И всеки звук потъва в мен дълбоко.
докосва непознати сетива
и чувам глас пристигнал отвисоко.
О, Боже мой, какво ли е това?
И музика вълшебна се разнася.
Просторът тръпни сякаш в мен стаен,
и Бог с любов пътека ми поднася,
и мракът се разпръсва победен.
Не е напразна тази свежа струя,
ни този мир в гърдите ми сега.
От Тебе нищо, нищичко не крия.
Бъди до мене винаги така!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
