Струна
Струна
Пред мен е мрак, безпътица и чудо!
Светлинен лъч небето озари
и тишина, и в нея нищо друго –
усещам как Иисус към мен върви...
Ръцете си простирам в светлината.
безпомощна към Него се стремя,
и ето – чувствам тръпка непозната
и в струна се превръщам аз сама.
И всеки звук потъва в мен дълбоко.
докосва непознати сетива
и чувам глас пристигнал отвисоко.
О, Боже мой, какво ли е това?
И музика вълшебна се разнася.
Просторът тръпни сякаш в мен стаен,
и Бог с любов пътека ми поднася,
и мракът се разпръсва победен.
Не е напразна тази свежа струя,
ни този мир в гърдите ми сега.
От Тебе нищо, нищичко не крия.
Бъди до мене винаги така!
© Стойна Димова All rights reserved.
