Студенее
Студенее
Горещо е. Много е горещо.
Но от някъде пак студенее.
Останало е скрито нещо
и лятото да го стопи не смее.
Може би, замръзнали, звездите
не лудуват с веселите нощи,
или пък - прегорели самите,
не горим с обичта си още.
На младостта угасили мечтите,
заедно - с тайната жарава.
Заличили на нестинарките следите,
залутани в житейската забрава,
чакаме от книгите на мъдреците
да се научим как да се живее...
Но ако са ни пусти дните -
и слънцето няма да ни сгрее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
