На внук ми Георги Магеров
Кой утрото изпи на екс
и слънцето навън прежури,
а в кинескопа с телетекст
предрече дъждове и бури?
Пак цяла нощ екрана блед
приспал го, светел е тревожно
и холеричния съсед
е чукал по стената морза.
Дали дълбокият му сън
спасил го е от пререкания?
А колко светло е навън,
една неспирна вакханалия.
Набързо скочил в панталон,
със хапка сандвич във устата,
бръсначка, спрей, одеколон,
пергел, моливи и листята.
С трамвай изпълнен от копнеж
пристига в пъстри оперения
полуразбудена младеж
за лекции и упражнения...
Дали се става по-богат
от сънища и телемания? -
Не знам, но безнадеждно млад
един студент купува знания.
© Иван Христов Всички права запазени