Стъкленицата на поета
Налей ми от онази стъкленица,
в която криеш свойта болка,
тогава с възглас на ранена птица
ще раздера сърцето си дотолкоз,
че да отворя място и за твойте рани
и кръв по кръв да ги събирам,
у тебе само светлината да остане -
в любовни стихове да се разлива.
Налей ми от онази стъкленица,
в която пазиш свойта милост,
тогава ще ти се отдам като девица,
а ти олтар ще си ми! И бесило!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
