Налей ми от онази стъкленица,
в която криеш свойта болка,
тогава с възглас на ранена птица
ще раздера сърцето си дотолкоз,
че да отворя място и за твойте рани
и кръв по кръв да ги събирам,
у тебе само светлината да остане -
в любовни стихове да се разлива.
Налей ми от онази стъкленица,
в която пазиш свойта милост,
тогава ще ти се отдам като девица,
а ти олтар ще си ми! И бесило!
© Таня Донова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
