Стъкълце
Страховете са закътани
сред бели, тихи брегове.
Застинали между светове
на изкрящи вечни ледове.
Замръзнали сред вековете.
Вятъра от тях сече
красиво отражение.
За съжаление.
Душата, стъкленото цвете
Беса безмилостно помете
отвъд тези брегове, далече.
Там където тихото сияние
някога в тъма потече
отвъд това измерение.
Звездите падащи-
галактическото обкръжение
А безкрая пред стъкълцето
само расте, ли расте.
Спасението е стъкълцето
да прониже чуждо сърце.
Но има ли в безкрая някъде?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
