Georgion
43 3
7.02.2021 г., 0:41 ч.

Стъкълце 

  Поезия
290 1 1

Страховете са закътани

сред бели, тихи брегове.

Застинали между светове

на изкрящи вечни ледове.

Замръзнали сред вековете.

Вятъра от тях сече

красиво отражение.

 

За съжаление.

 

Душата, стъкленото цвете

Беса безмилостно помете

отвъд тези брегове, далече.

Там където тихото сияние

някога в тъма потече

отвъд това измерение.

 

Звездите падащи-

галактическото обкръжение

 

А безкрая пред стъкълцето

само расте, ли расте.

Спасението е стъкълцето

да прониже чуждо сърце.

 

Но има ли в безкрая някъде?...

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На мен ми се струва, че стихотворението е напълно завършено така (без последните му три реда):


    Страховете са закътани
    сред бели, тихи брегове.
    Застинали между светове
    на изкрящи вечни ледове.
    Замръзнали сред вековете.
    Вятъра от тях сече
    красиво отражение.

    За съжаление.

    Душата, стъкленото цвете
    Беса безмилостно помете
    отвъд тези брегове, далече.
    Там където тихото сияние
    някога в тъма потече
    отвъд това измерение.

    Звездите падащи -
    галактическото обкръжение.

    А безкрая пред стъкълцето
    само расте, ли расте.
Предложения
: ??:??