Страховете са закътани
сред бели, тихи брегове.
Застинали между светове
на изкрящи вечни ледове.
Замръзнали сред вековете.
Вятъра от тях сече
красиво отражение.
За съжаление.
Душата, стъкленото цвете
Беса безмилостно помете
отвъд тези брегове, далече.
Там където тихото сияние
някога в тъма потече
отвъд това измерение.
Звездите падащи-
галактическото обкръжение
А безкрая пред стъкълцето
само расте, ли расте.
Спасението е стъкълцето
да прониже чуждо сърце.
Но има ли в безкрая някъде?...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
