6.05.2012 г., 22:16

Сублимация

922 0 2

 

 

 

дъждът керемидено

барабани по покрива

а вятърът донася

на крилете си

опаловия полумрак

на тежки облаци

 

тавана пълен

с детски спомени

отключвам тихо

и втурвам се

като порой

назад във времето

 

и оживяват лесно

сенките забравени

на дни отминали

 

и няма пепел или дим

от огъня на любовта:

а само прашинки

златни несъмнено

прилепват плахо

върху вещи скъпи

отдавна изоставени

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Енчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....