дъждът керемидено
барабани по покрива
а вятърът донася
на крилете си
опаловия полумрак
на тежки облаци
тавана пълен
с детски спомени
отключвам тихо
и втурвам се
като порой
назад във времето
и оживяват лесно
сенките забравени
на дни отминали
и няма пепел или дим
от огъня на любовта:
а само прашинки
златни несъмнено
прилепват плахо
върху вещи скъпи
отдавна изоставени
© Енчо All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
