дъждът керемидено
барабани по покрива
а вятърът донася
на крилете си
опаловия полумрак
на тежки облаци
тавана пълен
с детски спомени
отключвам тихо
и втурвам се
като порой
назад във времето
и оживяват лесно
сенките забравени
на дни отминали
и няма пепел или дим
от огъня на любовта:
а само прашинки
златни несъмнено
прилепват плахо
върху вещи скъпи
отдавна изоставени
© Енчо All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
