9.05.2015 г., 13:50

Суха река

614 0 14

                                        С У Х А   Р Е К А

 

 

                                      Любов! – и светът затанцува.

                                      Любов! – и сърцето запя.

                                      Кръвта ми подскочи пленена

                                      и аз и подадох ръка.

                                      Почакай! На твоята възръст

                                      ще търсиш сега любовта?

 

                                      Не търся. Тя в мене живее...

                                      Без нея съм суха река.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да!
  • Споделям... Какво е душата без любов? А духовната красота е без възраст... Поздрав, Стойна!
  • Прекрасно!Кратко!Ясно!
  • Стойне, мисля, че душата никога не трябва да остава необичаща!На този свят винаги можеш да намериш какво, или кого да обичаш. Не е задължително дори да е човек,но ти ги знаеш тези неща със сигурност! Между другото и аз имам стихо, което се казва "Като суха река", с което те поздравявам.Виж на страничката ми!
  • Добро утро, момичета - Рени, Дани, Евелина, Ваня.Радвам се, че пак
    сте с мен! Благодаря от сърце за хубавите ви коментари!
    Желая ви хубав неделен ден и нови творчески успехи!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...