Суша
Тръгна тихо, закачулен и студен,
сенките вечерни те размиха.
Колко много, свят разгулен взе от мен,
даде две-три ноти, два-три стиха.
Този град бърборещ сякаш онемя,
оглуша и пеещата къща.
И душата стана шепичка земя,
стар капчук на сухо запреглъща.
Даже още век след теб да не вали,
да е сухо речното корито,
cянката ти нощем пита ме дали,
е платено туй, що е изпито.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
