Тръгна тихо, закачулен и студен,
сенките вечерни те размиха.
Колко много, свят разгулен взе от мен,
даде две-три ноти, два-три стиха.
Този град бърборещ сякаш онемя,
оглуша и пеещата къща.
И душата стана шепичка земя,
стар капчук на сухо запреглъща.
Даже още век след теб да не вали,
да е сухо речното корито,
cянката ти нощем пита ме дали,
е платено туй, що е изпито.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
