2.12.2015 г., 7:55  

Свечеряване

517 0 0

Свечеряване

 

  Полита слънцето след Икиндия, търкулнато във син кристал. Очаквам скоро Денят да се скрие... Да гледам Залеза съм спрял.   Небето западно порозовява. Изглежда, сякаш е  капан. Не знам защо Денят се разкрасява, когато на ръба е спрян.   Зад хребета Нощта към нас поглежда, завита в своя сребърен воал. И някак си объркан, без надежда, пред смяната Светът е спрял. 20.07.2015 г. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...