Свечеряване
Свечеряване
Полита слънцето след Икиндия, търкулнато във син кристал. Очаквам скоро Денят да се скрие... Да гледам Залеза съм спрял. Небето западно порозовява. Изглежда, сякаш е капан. Не знам защо Денят се разкрасява, когато на ръба е спрян. Зад хребета Нощта към нас поглежда, завита в своя сребърен воал. И някак си объркан, без надежда, пред смяната Светът е спрял. 20.07.2015 г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени