Dec 2, 2015, 7:55 AM 2015-12-02T20:14:59+02:00

Свечеряване

Poetry » Landscape

516 0 0

Свечеряване

Полита слънцето след Икиндия, търкулнато във син кристал. Очаквам скоро Денят да се скрие... Да гледам Залеза съм спрял. Небето западно порозовява. Изглежда, сякаш е капан. Не знам защо Денят се разкрасява, когато на ръба е спрян. Зад хребета Нощта към нас поглежда, завита в своя сребърен воал. И някак си объркан, без надежда, пред смяната Светът е спрял. 20.07.2015 г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0