Dec 2, 2015, 7:55 AM 2015-12-02T20:14:59+02:00

Свечеряване

Poetry » Landscape

525 0 0

Свечеряване

Полита слънцето след Икиндия, търкулнато във син кристал. Очаквам скоро Денят да се скрие... Да гледам Залеза съм спрял. Небето западно порозовява. Изглежда, сякаш е капан. Не знам защо Денят се разкрасява, когато на ръба е спрян. Зад хребета Нощта към нас поглежда, завита в своя сребърен воал. И някак си объркан, без надежда, пред смяната Светът е спрял. 20.07.2015 г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0