diesto (Данаил Антонов)
1039 617
13.06.2024 г., 1:27 ч.

Свещ от каменен прах 

  Поезия » Философска
330 4 4

Не си представях, като малък,

че вдън душата си ще гледам,
дока̀то Бог ми дяла камъка, 
чиито прах отмерва времето... 
Но бях се вързал на живота, 
отрано в злите му капани. 
Заспивах със едно око, 
а с другото изплаквах раните... 
Тогава срещу глупостта човешка
по детски съм намирал смелост, 
със ход на уж невзрачна пешка, 
да вдигна горделиво, чѐло. 
И някак си - дали от книгите, 
в които бродех денонощно, 
или с перото във мастилото - 
аз бранех себе си от пошлост! 
До днешен ден, но все по-трудно, 
и все по-малко ме издържат силите. 
Поетът повече бездумен е, 
щом почне да оплаква живите... 
И ако бил тогава непохватен, 
подобно захарен памук - 
аз, мачкал облаците необятни, 
сега съм майстор по живот напук. 
Ала се моля тихо, да не чуе Господ, 
(че нему сърбал съм попарата) 
ако ми палят свещ да е от восък 
с прахта на моя дялан камък... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
12.06.2024

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??