Не си представях, като малък,
че вдън душата си ще гледам,
дока̀то Бог ми дяла камъка,
чиито прах отмерва времето...
Но бях се вързал на живота,
отрано в злите му капани.
Заспивах със едно око,
а с другото изплаквах раните...
Тогава срещу глупостта човешка
по детски съм намирал смелост,
със ход на уж невзрачна пешка,
да вдигна горделиво, чѐло. ...