Светлината не стига

... В Бог и без Бог сме сега, В примки за квантово щастие Властници набедени, с присвоени права обричат народите на безправие, нищета и безвластие Светлината е малко, светлината не стига... Скрита в скрижали и летописи като слава на древна династия. Светлина угнетена от тежки вибрации, поразена от тъмнина в колаборация. Да възвести на войните парада от страхове и омраза. Алчността на рояка безумци, които светът търпи. Защото”привикнал хомот да влачи тиранство и зло и до днес тачи.” Земьо моя, моя болка и рана! Разлом до разлома... Как така попадна в капана?! Да нямаш място в небето ясно Орбитата да ти е тясна Без отговор да са въпросите- до кога,до къде ще се вие човешката вакханалия?! Преживяла катастрофи и грехове, да прозреш,майко-кърмилнице,че раждаш врагове. Бъдещето в панталонки и бели панделки курбан да го сторим не се посвенихме. Защо тогава го обичаме? Защо го родихме?! От деца непорастнали Ангели сътворихме. В пресни гробове лежат младоженци не минали под венчило. Майки пищят и припяват, проклинайки всичко живо. Докато безчовечни човеци с европачки в гърдите, накичени с превилегии лочат от копанята на властта Квичат колко милеят за всеки народ От килима, та чак до мръсния под. Лицемерно,с фалшива наивност се питат Защо има обезверени, Незнаещи,неможещи и нежелаещ В безделие и празнодумие витаещи. Трудно се гради успешна роля в драмата със сюжет сложен. Животът е възможно невъзможен. Интерпретация на нищото Към Теб отправям своята молитва. Боже.Духът ми вечен не омърсявай със безбожие!