Jul 7, 2024, 6:55 PM

Светлината не стига

  Poetry » Civic
519 0 0
... В Бог и без Бог сме сега, В примки за квантово щастие Властници набедени, с присвоени права обричат народите на безправие, нищета и безвластие Светлината е малко, светлината не стига... Скрита в скрижали и летописи като слава на древна династия. Светлина угнетена от тежки вибрации, поразена от тъмнина в колаборация. Да възвести на войните парада от страхове и омраза. Алчността на рояка безумци, които светът търпи. Защото”привикнал хомот да влачи тиранство и зло и до днес тачи.” Земьо моя, моя болка и рана! Разлом до разлома... Как така попадна в капана?! Да нямаш място в небето ясно Орбитата да ти е тясна Без отговор да са въпросите- до кога,до къде ще се вие човешката вакханалия?! Преживяла катастрофи и грехове, да прозреш,майко-кърмилнице,че раждаш врагове. Бъдещето в панталонки и бели панделки курбан да го сторим не се посвенихме. Защо тогава го обичаме? Защо го родихме?! От деца непорастнали Ангели сътворихме. В пресни гробове лежат младоженци не минали под венчило. Майки пищят и припяват, проклинайки всичко живо. Докато безчовечни човеци с европачки в гърдите, накичени с превилегии лочат от копанята на властта Квичат колко милеят за всеки народ От килима, та чак до мръсния под. Лицемерно,с фалшива наивност се питат Защо има обезверени, Незнаещи,неможещи и нежелаещ В безделие и празнодумие витаещи. Трудно се гради успешна роля в драмата със сюжет сложен. Животът е възможно невъзможен. Интерпретация на нищото Към Теб отправям своята молитва. Боже.Духът ми вечен не омърсявай със безбожие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...