Свири́ китаро в тая нощ разлюбена,
свири́ докато има сила в теб.
Възпей любов, която бе изгубена,
започнала със сладостта на мед.
Свири́, нека са тъжни всички улици,
огласяй наранената съдба.
Любов ли бе, щом цели хорски глутници,
затрупаха ни с грешност и вина?
© Данаил Таков Всички права запазени