Свиркай си
Свиркай си! Болни и криви са зъбите на битието.
Страшно излиза на снимките, още по-страшно - на живо.
Лайква основно красивите. Другите чуват "заето".
Гълта ни жадно стотинките, после облича ни в сиво.
Днес си разхожда мисирките, вързани здраво с каишка.
Търси да хапне наивници с шепа мечти за закуска.
Плюе и кашля. Но свиркай си... (Тихо! С безшумна въздишка...)
Че от поредната пивница тагва се и ще те схруска.
Не че сме толкоз изтънчени, грам да не сме му във лигата.
Ала поне да опитаме да си речем "Осъзнай се!"
Ходим сабахлем на брънчове. Яки сме! Нямаме стигане...
Селфита? Иска ли питане! После броим до дванайсет.
С яд от каретата слизаме. Мръзнем нелепо по спирките.
А пък високите токчета тънат в кафява баналност.
Лепкава... Няма излизане. Но пък сме свикнали. Свиркай си!
Стана светът ни на топчета с толкоз пране машин(ал)но.
Само че грозен остава си. С кривите зъби захапал ни,
пак ще се снима за профила, там, в социалните мрежи.
Ах, ти реалност, такава си лъсната (вътрешно скапана)!
Пилешки мозъци сготвила - кой ли ще ти забележи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
