14.04.2012 г., 11:14 ч.
Свобода ли е
Сега до края да отричаш,
пиян от твойта свобода,
и да се луташ безразличен
във лабиринта на нощта,
и да надвиснеш като камък,
суров над миналите дни,
и вгледан в пясъчния замък
с избодени от студ очи,
и да се мяташ невъзможен
в солта на скучните вълни,
и пулсът ти да те тревожи,
и пулсът да ти измени,
и съвестта ти като хрътка
след теб да тича и вгорчава
болезнените, нови стъпки.
Ако долавяш вик тогава,
поспри с очите на дете,
с душата си плача да видиш.
Настъпил си едно сърце –
сърце в черупката на мида.
© Емилия Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
E,az puk nyamam dumi za tozi stih- tya Bianka go e kazala prekrasno!Samo ste kaja -Blagodarya za udovolstvieto,Emi!
-
Толкова хубаво стихотворение- и като съдържание, и като форма, и като послание!И като музика!
Независимо от всичките житейски бури, ти си запАзи сърцето в крехката мидена черупка.Дори и чуплива, тя ще го предпазва
от грубите човешки стъпки, от " бисери, заменени за грошове", от "солта на скучните вълни"...И то остава в нея като недокосната от времето перла. -
Хубав стих!Поздравления!
-
харесах
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и цвят от съвест по пътеката
звучи на детството гласът-
на бъдещето зрял коректор...
И тук ръкопляскам! Бях забравила колко носталгична философия носят думите ти.